Ситуацията
Кантората обслужва десетки фирми — всяка със свой ритъм, свой обем и свой начин да изпраща документи. Едни пращат фактури по имейл, други по Viber, трети носят папка на хартия в края на месеца. Някой трябваше да отвори всяко съобщение, да разбере от кого е, да го преименува, да го подреди в правилната папка и да го подаде на правилния счетоводител.
Докато обемът беше малък, това работеше. Но с всеки нов клиент подредбата зависеше все повече от паметта на конкретен човек. Краят на месеца се превръщаше в хаос: търсене на липсващ документ по три различни канала, преписване на данни от фактури на ръка и никаква сигурност кой документ кога е получен. Ако клиент попиташе „изпратих ли ви я тази фактура", отговорът често беше „проверявам" — и следваше половин час ровене.
Какво направихме
Не сменихме начина, по който кантората работи със счетоводството — сменихме начина, по който документите влизат и се разпределят. Целта беше проста: всеки документ да има един вход, едно място и една ясна следа кой го е получил и кога.
1. Клиентски портал и приемане по имейл — клиентите качват документи в защитен портал, а за тези, които държат на имейла, специален адрес приема прикачените файлове автоматично. Двата канала се вливат в един и същ вход.
2. Автоматично класифициране — всеки постъпил документ се разпознава по клиент и по тип (фактура, банково извлечение, договор, друго) и отива в правилната папка без ръчно преименуване.
3. OCR-подпомогнато извличане от фактури — при фактурите системата чете ключовите данни (доставчик, номер, дата, сума, ДДС) чрез OCR и ги предлага за проверка, вместо да се преписват на ръка.
4. Насочване и одитна следа — документът се насочва към отговорния за клиента счетоводител, а всяко действие се записва: кой документ, кога е получен, кой го е поел. Одитната следа е налична винаги.
5. Напомняния за срокове — когато очакван документ липсва преди краен срок, системата подсеща — първо клиента, после счетоводителя — вместо да се сещаме за него в последния ден.
Не автоматизирахме преценката на счетоводителя — автоматизирахме сортирането преди нея. Хората продължиха да правят това, за което ги наемат клиентите; спряха да правят това, което всеки може: да местят файлове и да търсят кой какво е пратил.
Резултатът
Краят на месеца не стана магически мигновен — стана по-спокоен. Търсенето „кой какво е пратил" на практика изчезна, защото отговорът вече е на едно място. Приблизително по-малкото ръчно сортиране освободи време, което отиде към същинската счетоводна работа, а не към администрация. И може би най-важното: когато клиент попита получен ли е даден документ, отговорът е за секунди, с дата, а не „проверявам".
Какво не проработи от първия път
OCR върху банкови извлечения опря в таван от около 70% точност заради множеството различни формати на извлеченията от различните банки. Затова взехме съзнателно решение да НЕ автоматизираме напълно тази стъпка: банковите извлечения останаха под човешки контрол. Изводът е честен — вярна, проверена от човек цифра бие бърза, но грешна. Автоматизацията пое сортирането и лесните фактури; хората задържаха преценките, при които грешка струва скъпо. Втората спънка беше приемането: част от по-възрастните клиенти бавно свикваха с клиентския портал и с КЕП, затова оставихме имейл канала да работи паралелно, вместо да го затваряме насила.
Ако водите счетоводна къща и разпознавате картината, полезни са статиите ни Дигитализация за счетоводни къщи и OCR: как машините четат документите. А целия подход към подреждането на документопотока описваме на страницата услуга Дигитализация.