Ситуацията
Фирмата продава на едро и приема поръчки по три различни канала едновременно: по имейл, по телефон и през клиентски портал. Всеки канал стигаше до различен служител, а оттам една и съща поръчка се въвеждаше на ръка в складово-търговската система (ERP) — понякога по два и три пъти, докато мине през търговец, склад и счетоводство.
Наличността се проверяваше с телефонно обаждане до склада — „имаме ли това още, колко остана". Фактурата се набираше на ръка, ред по ред, а складовата разписка се правеше отделно от нея. Резултатът беше очакван: разминавания между поръчано и налично, грешки в изписаните количества и цени, и почти цял ден забавяне между момента, в който клиентът поръча, и момента, в който получи фактура. Всяка грешка се откриваше късно и се оправяше с още телефони.
Какво направихме
Не сменихме системата, с която фирмата вече работеше — свързахме каналите с нея и оставихме поръчката да върви по един път, без да се преписва на всяка спирка. Човек се намесва само там, където има изключение.
1. Единна опашка за поръчките — трите канала (имейл, телефон и портал) се събират в един общ списък, в който всяка поръчка изглежда по един и същ начин и има ясен статус.
2. Автоматична проверка и резервация на наличност — системата сверява поръчаните артикули със складовите остатъци в ERP и заделя стоката веднага, без обаждане до склада.
3. Генериране на лист за пикиране — за потвърдените поръчки се създава автоматично лист за събиране на стоката (picking list), подреден по разположение в склада.
4. Автоматична фактура от потвърдената поръчка — фактурата се съставя от вече потвърдените редове, без ново въвеждане, и се издава като електронна фактура.
5. Известие до клиента и куриерски етикет — клиентът получава автоматично известие, а етикетът за доставка се създава директно през куриерския API.
Човекът одобрява само изключенията — надвишен кредитен лимит или липсваща наличност. Всичко останало минава само.
Целта не беше „по-бързо въвеждане", а въвеждане само веднъж. Поръчката се въвежда (или пристига) веднъж, а оттам същите данни стигат до наличността, листа за пикиране и фактурата, без никой да ги преписва отново.
Резултатът
Важно е и какво не се случи: никой не беше съкратен. Служителите, които преди преписваха поръчки, бяха пренасочени към обслужване на клиенти — към обажданията, които реално изискват човек, и към случаите с изключения. Часовете, които преди отиваха за въвеждане, сега отиват за разговор с клиента, а не срещу клавиатурата.
Промени се и разговорът вътре във фирмата. Вместо „въведе ли се вече тази поръчка" въпросът стана „защо тази поръчка чака одобрение" — а на него има ясен отговор: кредитен лимит или наличност. Всичко останало тече само.
Какво не проработи от първия път
Електронният обмен на данни (EDI) с две големи търговски вериги отне доста повече, отколкото планирахме — всяка от тях имаше собствени изисквания за формат и темпо, което забави точно тази част от проекта. Ценовите листи на част от доставчиците пристигаха като хаотични PDF файлове, които така и не станаха достатъчно предвидими, за да се четат автоматично — те останаха ръчна работа. А прогнозирането на търсенето съзнателно отложихме за по-късна фаза: първо исках да работи потокът от поръчка до фактура, а прогнозите идват след него, не преди него.
Ако тръгвате по подобен път, полезни са статиите ни Автоматизация на поръчките и Интеграция на онлайн магазин с ERP. А цялостния подход описваме на страницата услугата Автоматизация.